Българска история

Няма средновековна България без Византия. Тя е съседът, с когото воюваме, но и от когото приемаме християнството, писмеността, изкуството и самия модел на държавност. Нещо повече – голяма част от това, което изобщо знаем за собственото си минало, идва от перата на византийските историци. Без тях първите векове на нашата държава щяха да тънат в мрак.Гост е проф. Пламен Павлов – един от най-обичаните от публиката историци и дългогодишен преподавател по история на Византия и Балканите, голям приятел на екипа.По подобие на рубриката „Религия 101", този епизод е входно ниво за Византия. Как и защо се ражда Източната Римска империя, защо я наричаме „Византия", а самите ѝ жители са се наричали ромеи (римляни); на какво се крепят силата и дълголетието ѝ в продължение на хиляда години; каква е ролята на императора – „божият помазаник" и автократор; как функционират църквата, администрацията и данъчната система; и защо, въпреки всички войни, тя остава за България не просто враг, а цивилизационен модел и извор на „България след България".Желаем Ви приятно слушане!

Представете си картата на Африка от 1960 г. Ако някой ви попита къде ще се разиграе една от най-горещите битки на Студената война, едва ли ще посочите Ангола – далечна португалска колония на брега на Атлантика. Но точно там, в следващите десетилетия, ще се сблъскат всички: съветско оръжие и кубински войници от едната страна, американски пари и южноафрикански танкове от другата. Включва се дори Китай. А както се оказва – и България.Гост е историкът Тодор Петров – докторант към Историческия факултет на Софийския университет, който изследва съветската политика в Африка и в частност отношенията между Москва и Ангола.Разговорът проследява съдбата на Ангола от 1961 до 2002 г. – четири десетилетия почти без мир. Започва с въстание срещу последната голяма колониална империя в Европа, продължава с независимост, която вместо мир носи гражданска война между три въоръжени движения, и не свършва дори със Студената война – защото в земята на Ангола има нефт и диаманти, а те плащат цената за това. Специален акцент е ролята на България, която още от 1962 г. осигурява военно обучение и специалисти на освободителното движение МПЛА – връзка, която повечето българи дори не подозират.Желаем Ви приятно слушане!

В шведския град Упсала се пази една от най-скъпоценните книги на света – Сребърната библия. Езикът ѝ е мъртъв, а азбуката ѝ е създадена от епископ, който живее и пише по нашите земи. Народът, на чийто език е написана тази книга, убива един римски император в блатата край Разград, втори – край Адрианопол, превзема Рим и създава първите кралства върху руините на империята, от Италия до Испания. Това са готите.Гост е доц. Тодор Чобанов – археолог, преподавател и изследовател на ранното средновековие, който ръководи първото в света палеогеномно проучване на готите, проведено съвместно с екипа на проф. Дейвид Райх от Харвард.Разговорът съчетава голямата история с най-новата наука. От една страна – възходът на готите като „кошмар за Рим": как убиват император Деций при Абритус, как разгромяват Валент при Адрианопол през 378 г., как Аларих превзема Рим и как Теодорих изгражда своето кралство. От друга – какво разкрива ДНК анализът за произхода им, за връзката със Скандинавия и за тясното преплитане между ранната история на готите и тази на българите по тези земи. Специален акцент е епископ Вулфила и неговият център край Шумен.Желаем Ви приятно слушане!

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев.Желаем Ви приятно слушане!

Този епизод поглежда към историята през необичайна призма – не през събития и личности, а през предмети. Колко тежи една броня, колко струва, срещу какво помага и какво усеща човекът, който я носи цял ден.Гост е Теодор Бандармалиев от сдружение „Чигот“ – група за исторически възстановки, която повече от 20 години пресъздава въоръжението и бита от времето на Второто българско царство, а голяма част от доспехите и оръжията изработва сама. Теодор е от малцината в България, които могат буквално да изковат средновековен меч от нулата.Желаем Ви приятно слушане!

20 декември 1943 г., небето над София. Млад български пилот излита сам срещу вълна от американски бомбардировачи. Боеприпасите не стигат, машините са по-слаби, числата са срещу него. Вместо да се откаже, Димитър Списаревски насочва изтребителя си право в един от бомбардировачите и се забива в него. На 27 години, в първия и последен свой въздушен бой.Гост на този епизод е проф. Димитър Недялков: военен летец, изследовател на българската авиация и автор на новата илюстрована биография „Списаревски. Живот в служба на България".Разговорът далеч надхвърля един човек. Той е за цяло едно поколение млади български летци, изправили се срещу несравнимо по-силен противник, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна – и въпреки това излетели, защото под тях е била родината им. Проследяват се детството и пътят на Списаревски, обучението в Германия, състоянието на българската авиация след Ньойския договор, тактиката на американските бомбардировки над София и спорът, който продължава и до днес – има ли смисъл в една такава саможертва. Гостът прокарва и неудобни паралели със съвременността: как общество, което пренебрегва армията си в мирно време, си спомня за нея едва когато дойде бедатаЖелаем Ви приятно слушане!

Когато говорим за пазителите на историята, се сещаме за историци, археолози, архитекти. Но много рядко се сещаме за реставраторите – хората, които всъщност правят възможно да видим един многовековен паметник не просто ремонтиран, а съхранен и максимално близък до оригинала.Гост на този епизод е доц. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата към БАН – един от водещите български реставратори.Разговорът влиза дълбоко в един непознат свят: как изглежда реставрацията отвътре; защо България има силна школа още от 1973 г., но губи специалистите си в чужбина; какво всъщност виждаме, когато влезем в средновековна църква, и колко от него е оригинал; как добронамерени, но зле изпълнени „реставрации" на икони унищожават безценни паметници; и защо, ако загубим тези няколкостотин души, които тихо пазят културата ни, ще загубим битката за българската култура.Желаем Ви приятно слушане!

Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се връщат в България.Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света София“, а не базиликата в Преспа. И какво означава това за македонизма – не като политически лозунг, а като разказ, който от днес нататък ще носи една пукнатина.Заповядайте на 3 октомври на площад „Батенберг“ от 12:30 ч.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод продължава поредицата за чуждестранните лидери и техните отношения с българската държава. На фокус е румънският диктатор Николае Чаушеску – човекът, който взима властта през 1965 г. и се задържа на върха до последния ден от живота си, когато е разстрелян от собствения си народ и собствената си партия. Гост е Димитър Григоров – специалист по балканска и в частност румънска история, живял в северната ни съседка, който познава в дълбочина историческите събития и следи съвременните обществено-политически процеси в Румъния.Разговорът тръгва от популярните стереотипи в българското съзнание – че Секуритате е по-страшна от ДС, че Румъния е по-независима от Москва, че Чаушеску е „по-голям диктатор" от Живков – и ги проверява един по един. Оттам навлиза в дълбочина: възходът на „гения на Карпатите", еманципацията от Съветския съюз, мегаломанията, изплащането на външния дълг с цената на глад и мизерия, неразрешените спорове с България и накрая кървавата развръзка от декември 1989 г.Желаем Ви приятно слушане!

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и цената, която обществото плаща за това решение.Желаем Ви приятно слушане!