Obscura Podcast

Март пъпли по разпуканите бели цветове на дърветата и във вятъра се чуват още зимните ни имена. Заслонихме се за час с Ванеса Лу, изследовател и артист. Тя, освен с фотография и нейната теория, се е занимавала и с театър, откъдето идва и много голяма част от вдъхновението ѝ в проучването ѝ. С Ванеса разговаряме за автопортрета като институция на самопознанието, разликата между женски и мъжки подход, разбира се, автентичността в процеса на създаване на изкуство и жените във фотографията. Може да последвате Ванеса на тези линкове и напомняме, че тя организира и фотографски лекции,, посветени на жените във фотографията от XX век. IG: https://www.instagram.com/__________vanessalu/ IG: https://www.instagram.com/aurumstoresofia/

Разликите между мен за хората и мен за мен. Александър Карчински е жив пример за човек, който снима за другите и снима за себе си. Това са две съвсем различни заклинания, със съвсем различна мантра.Февруарският ни епизод е с фотограф, който умее да създава около себе си облак от неяснота и да се скрива в него, откъдето да ви наблюдава. Александър (понеже е голям бонбон) ни донесе няколко книги, които да разгледаме, и ни разказа за собствените си описателни структури и какво за него е оня така оспорван СПЕКТЪР във фотографията. Говорим за цената, която плаща воайорът, погребенията, сватбите и най-вече какво опасва окото, когато не търси нещо конкретно. Карчински, освен фотограф на 500 нива, е и преподавател и можете да разгледате и следите работата му в тези платформи. Абонирайте се за подкаста и задавайте въпроси! Приятно слушане.IG: kartchinski.documentary BLUR /КУРСОВЕ/: https://blur.bg/ Уебсайт: https://kartchinski.com/aboutmebg/

Разговаряме с един от най-разпознаваемите съвременни български фотографи – Свилен Начев. С него разговаряме за желанието да избягаш от това, което си градил, измитите от символ и значение цветове и естествознанието. Разгръщаме ритъма тялото на фотографията, коя снимка е за екран, галерия и книга. Какво прави личният кадър добър и къде се губим в дистанцията? Какви въпроси задаваме на себе си, кое винаги пазим от другите и какво сме готови да преследваме, за да постигнем завършеност? Хвърляме малко Емерсън и Песоа в микса, за да си обясним природните закони и всичко земно и детско. На някои от вас може и да не им хареса, ха-ха-ха. Следете работата на Свилен на всички възможни платформи и не се страхувайте да го попитате нещо, той ще ви каже първо "не знам" и след това ще отговори... защото всеки ден сме други хора. svilennachev/FB svilennachev/IG svilennachev/WEBSITEАбонирайте се за подкаста на Обскура и следвайте платформата!

Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат! След участието ни на De Vita Solitaria 2025, ни тракаха зъбите да запишем епизод с лицата зад RAD LAB, Габрово. В това интервю разговаряме с Драго Горанов, Ивелин Пенчев - Ивича и Никола Дюлгяров, които споделят с нас за пътя на техниката и химикалите от складовете до сърцата им и как правят всичко възможно в червената стая. Освен изродските им технически познания и сцената на аналоговите процеси, обсъждаме и разработката на стил и вдъхновение. Текстът и фотографията и къде се проваля езикът - бил той всякакъв вид. Докато слушате размишленията, последвайте RAD LAB във всичките им платформи, защото там е място за откриване на информация, която грижливо обяснява и приближава човек по-близо до финалния образ на виждането му, а освен това те и приканва да се заемеш със създаването на нещо красиво.Instagram WebsiteМоже да поръчате и списание Obscura #2 от тукСледвайте Обскура и се абонирайте за подкаста. Ай до чуване! :)

Разговор с Владислав Лепоев — фотограф, пънкар и всичко помежду. Владо е дете на гара разпределителна — в разговора ще чуете точно от кой град е и как това е формирало първите му стъпки в изкуството.Познат в социалните мрежи като @ramble.rattle, Владо говори за усещането между интуицията и знанието и за това на какво могат да ни научат онези, които по дефиниция „знаят по-малко" от нас. В началото всички разговори тръгват трудно, но веднъж захапе ли, спирането е трудно. За почти час успяхме да поговорим за критиката във визуалното изкуство, за създаването на общност (и къде тя вече съществува), за чудовища и таласъми, колела и камъни.Владислав Лепоев често организира работилници, курсове и програми обвързани с теоритичното и практическото около фотографията, ако останете до края на епизода ще го чуете да споделя за последния си проект ВИЗУАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ, чиито срок за кандидатсване изтече на 30 април, но все пак може да наблюдавате нейното развитие.  Благодарим ви, че отделихте време!  Благодарим и на Владо за неговото!Абонирайте се за подкаста и следете Obscura навсякъдеСписание Obscura може да поръчате от тук .

В този епизод на Obscura, посветен на крехките нишки на принадлежността и на изгубените хоризонти на паметта, ви срещаме с фотографката и авторка Христина Ташева. Нейната книга Far Away From Home: he Voices, the Body and the Periphery е вглеждане в сенките на две различни реалности – България и Нидерландия. Между разпада на социалистически утопии и равновесието на съвременния космополитизъм се раждат истории за изгнание и дом. В кадрите ѝ, както и в думите, отекват забравените гласове на хората, чиито тела някога са били товар на историята – изселени, пречупени, но не мълчаливи. Периферията не е просто география, тя е съдба, която носим дори когато кръвта ни се смеси с нови земи. И всяка граница, която пресичаме, оставя белег, видим или невидим. С Христина говорим за трудовите лагери на социализма – онези места, които някога са били заличавани от картите, но дълбаят ями в сърцата. Паралелите между изтока и запада, между миналото и настоящето, се очертават като линии по разтворена длан – неизбежни и тъжни в своята повторяемост. А когато домът стане спомен, и споменът – мит, остава само един въпрос: какво означава да принадлежиш? За кого рисуваме образите на миналото и пред кого отговаряме за тях? Фотографията на Христина не е покана за бунт срещу тишината, тя е тихото разбиране за необятността на миналото. Линк към книгата на Христина Ташева - Far Away From Home: The Voices, the Body and the Periphery Obscura #2 - Сомнамбули

„Дарявам ти лика си, защото времето минава и човек се забравя.“   Заповядайте в нашия едночасов разговор с фотографа Валерий Пощаров, който през деня гради, а през нощта се съмнява. Отделихме време в търсене на причини за липсата на институционализация фотографията в България, навигирането и представянето на фотографски проекти (не всеки става за куратор и критик - ти да видиш) и създаването на художествени образци, които да служат на контекста и времето си. Коментираме активно създаването на фото книги и разликите в предаване на съобщение върху различни материи.  Не става по-лесно, но всяка нова идея си струва да бъде записана и споделена. Работата по изработването на новото е изпълнена с дебнене, дебатиране и неспирен анализ на миналото, знайте, има разлика между арт терапия и изкуство. Абонирайте се за подкаста и следете OBSCURA където намерите за добре. Поздрави! Поръчай Obscura #1 от тук - https://obscuramag.com/produkt/obscura-01/

 „Цялата тази черна енергия, която, особено като си млад, преобладаващо притежаваш. Фотографията ме побъркваше, но и беше  начин да изляза от тъмното и да търся светлината.“ В първи епизод на подкаста ви представяме Станка Цонкова – УША. Една от най-емблематичните фигури на българската експериментална фотография. За нея процесът по документиране е убийство на времето, от което многократно се опитва да избяга. Обсебващото чувство за самонаблюдение може да доведе до множество разпади, които те насилват да се съобразяваш с илюзорни версии за себе си.  В този формат на интервю доверието заема по-важна роля отколкото ума. Слушайте и ставайте близки с артисти, от които се интересувате.  Да чуете подкаста, е един добър начин да говорите с някой, с когото сте мислили, че разговорът е невъзможен.  Абонирайте се безплатно и подкрепете разрастването и окачествяването на фотографската общност в България. www.obscuramag.com