Z-Каст

Send us Fan MailБолести по животните минават границата, цели стада се унищожават, а ваксини има, но не се използват. Според молекулярния биолог и биохимик Николай Колев общият проблем е един - слабият контрол и липсата на политическа воля.Той е гост в новия епизод на Z-Каст. Повод за разговора е амдопарвовирус при кучетата, за който Колев - и негови колеги от съседна Сърбия и Гърция в научни публикации - твърдят, че е стигнал до Балканите след нелегален внос от Русия."Важно е хората да взимат насериозно този нелегален внос. Това е потенциална опасност за биосигурността в България", казва той.Според него най-голямата пробойна е в контрола."Дупката, според мен, е в корупцията на първо място. Аз се опасявам, че нямаме сериозна структура, която да функционира като бариера за такива опасности."Оттам разговорът стига до заразите по селскостопанските животни и политиката на масово умъртвяване при заболяване.Колев настоява, че алтернатива има."Ние имаме ваксини в България. Имаме достатъчно количество, но те просто не биват използвани."Според него цената на сегашната политика не е само стойността на унищожените животни. Фермерите губят стада, селекция и производство, държавата плаща компенсации, а на пазара остава все по-малко българска продукция.А за ваксинацията залага професионалната си репутация:"Публично съм готов да си скъсам дипломата, ако излезе, че греша."Кой печели от масовото избиване на животни?Наистина ли ваксинацията би спряла износа на българска продукция?Защо Румъния вече ваксинира, докато България продължава да отлага?И могат ли протестите на животновъдите да принудят властта да промени политиката си?Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailНиският резултат на първия тур не може автоматично да се чете като оценка за управлението, а слабата кампания и усещането за предварително решен вот са демобилизирали част от избирателите.Това коментира в Z-Каст политологът Георги Петков дни преди балотажа на президентските избори.Според него особено интересна е промяната при младите избиратели, които все по-трудно могат да бъдат разглеждани като сигурен електорат на една политическа сила."Забелязахме през април, че младите подкрепиха "Прогресивна България", сега забелязваме, че младите подкрепят Гюров и Кандев на този етап. Иначе казано, към младите трябва да са основните действия за агитиране."Петков свързва това и с различния подход в социалните мрежи, където част от кандидатите са водили много по-целенасочена кампания към по-младата публика.Другата голяма тема е опитът вотът да бъде представен като избор между Изтока и Запада. Според него подобна линия може да мобилизира твърдите ядра, но да отблъсне избирателите в центъра."Дават се два варианта - или си прозападен и обичаш напълно всичко, което идва оттам, или си проруски и мразиш Европейския съюз. Това не е правилен подход спрямо избирателя в едни мажоритарни избори."Ще потърси ли някой от кандидатите подкрепата на ГЕРБ преди балотажа?Ако го направи, какви ще са последствията?Защо президентският вот не бива да се приравнява директно с подкрепата за партиите?Умишлена разработка ли е политическата апатия в България?Има ли смисъл от президентски дебат, когато идва в последния момент?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailВече две седмици тече президентската предизборна кампания, но основната ѝ тема остава мистерия. Скандали, геополитика, обещания за икономиката и доходите - кандидатите говорят за почти всичко, включително за въпроси, по които президентът няма преки правомощия. Какво е различното този път и какво се повтаря от предишни избори? По темата в Z-Каст разговаряме с политическия редактор на Клуб Z Пламена Игнатова. "Кампанията е стандартна, както казахме, но е морално укорима", отбеляза тя.И дава конкретни примери от обиколките на Илияна Йотова - без да е ясно те дали са в качеството й на действащ президент или каниддат. Сред тях са посещение в завод "Арсенал" в Казанлък заедно с министър и обещания пред жителите на Гълъбово, че минното производство няма да бъде закривано, а дори ще се разкриват нови мощности."Изборният кодекс в същото време пак абсолютно забранява използването на държавен и общински ресурс в предизборната кампания."Другият голям проблем е липсата на истински дебат между основните претенденти. Йотова отказа предложените срещи с Андрей Гюров преди първия тур, като заяви готовност за дебат на балотажа."При добро желание от страна на всички кандидати и в това число и на водещите, според социологията до момента, може да се организират всякакви дебати, по всякакво време, във всякакви платформи.", отбелязва Игнатова."Но едно е ясно - хората искат да чуят президента им да изразява ясни позиции."В разговора обръщаме внимание и на това как кандидатите достигат до избирателите. Докато в национален ефир доминират рекламни послания и отделни изказвания, значителна част от кампанията по места остава почти невидима. Липсата на силни регионални медии допълнително затруднява проследяването на обещанията и посланията, отправяни пред местните общности.Какво се случва със скандала около помилването на т.нар. Петрички Ескобар и може ли той да повлияе на изборите?Защо се провалиха опитите за парламентарен дебат по случая?Има ли реален шанс огромната разлика между водещите кандидати да бъде стопена до балотажа?Накъде могат да се насочат гласовете на избирателите на ГЕРБ и каква роля ще има позицията на Делян Пеевски?Защо част от българите, гласували на парламентарните избори на 19 април, сега не възнамеряват да отидат до урните?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-КастSupport the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailДва търговски кораба бяха атакувани в българската изключителна икономическа зона в Черно море - инцидент, който поставя въпроси далеч отвъд това чии са дроновете и какви са били целите им. Нарушен ли е българският суверенитет, докъде се простират правата на България в тази част от морето и може ли войната да превърне корабоплаването край страната ни в трайно рискова дейност? За това разговаряме с международния редактор на Клуб Z Веселин Желев в новия Z-Каст."Пряко нарушение на териториалната цялост и суверенитета на страната ни няма, но има засягане на важни български икономически интереси. От гледна точка на националната сигурност, разбира се, когато близо до 70 мили от брега стават експлозии и умират хора, очевидно е, че това е риск за националната сигурност", казва Желев. Според него по-големият проблем е как подобни атаки променят риска за корабоплаването, търговията и застраховането в Черно море. "Аз не мисля, че в случая става дума за два кораба. Аз мисля, че става дума за частен случай на стратегическо действие - на превръщане на цялото Черно море в зона на войната", казва още Желев. Подобна ескалация може да има последствия далеч извън региона - от украинския износ и световните цени на зърното до сигурността на източния фланг на НАТО. "Ние като че ли живеехме в някакво самозаблуждение, че това няма да ни засегне. Виждаме, че започва да ни засяга." Може ли атаката да доведе до активиране на член 5 на НАТО? Има ли основание България да поиска консултации със съюзниците по член 4? Какъв може да бъде икономическият ефект от подобни атаки срещу корабоплаването в Черно море? И адекватна ли е реакцията на премиера и президента Илияна Йотова?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 244.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailУбийството на бизнесмена и собственик на "Ботев" (Пловдив) Илиян Филипов върна познатия въпрос - завръщат ли се показните престъпления от 90-те години?За това разговаряме в новия Z-Каст с криминалния репортер на Клуб Z Стефан Миланов, който следи организираната престъпност от три десетилетия."Интересното е, че някак си насилието при тези големи пари спря", казва Миланов. И посочва мащаба на промяната - през 1993 и 1994 г. в България е имало над 490 убийства годишно, докато в последните години те са 8-10 пъти по-малко."Разликата между 490 убийства и 50-60 убийства е много хубава. Това говори, че по някакъв начин, макар много по-трудно от всички останали, много по-бавно и с много повече родилни мъки, може би се нормализираме", казва той.Но защо насилието около големите икономически интереси намаля? Една от възможните причини според Миланов е, че териториите и интересите вече са разпределени: "Някак си всеки вече си е получил пая."Защо предполагаемият извършител на убийството на Филипов беше открит толкова бързо? Какво се промени от мутренските години насам? Каква е връзката между големите пари, обществените поръчки и насилието? И какво би означавало, ако показните убийства отново зачестят?Отговорите на тези и още въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailОт години Доналд Тръмп воюва с медиите - но след като се опита да изгони CNN, "Политико" и MS Now от Белия дом, в бойкота срещу него застана дори Fox News - телевизията, която традиционно е най-благосклонна към него. Защо се стигна дотук и започва ли да губи позиции лидерът на републиканците?Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува журналистът и професор по журналистика в САЩ Христофор Караджов.Според него солидарността на Fox News с останалите големи телевизии има и съвсем практична причина - следващият президент може да е демократ и тогава ограниченията да бъдат насочени срещу самата Fox.Но големият въпрос е доколко традиционните телевизии все още имат влиянието, което притежаваха доскоро. "Един Джо Роугън, да речем, подкастът на Джо Роугън, който се слуша от десетки милиони хора, или се гледа, защото той го има и на аудио, има го на видео, както тук при нас. Много по-влиятелен е, отколкото примерно CNN или Fox News", коментира Караджов.Всичко това се случва преди междинните избори в САЩ, на които републиканците ще трябва да защитават мнозинството си в Конгреса. Караджов смята, че Тръмп вече се превръща в тежест за собствената си партия, а загуба на Камарата на представителите може сериозно да ограничи Белия дом."Дори демократите почти гарантирано ще вземат мнозинство, то пак ще е с 15-20 души, може би, нещо от този порядък, което не е страшно много, но това ще си е тяхно. Тоест те ще могат да гласуват, особено ако гласуват монолитно, анблок, всякакви неща, които ще спъват Тръмп определено."Ще се върнат ли изгонените медии в Белия дом?Ако демократите спечелят, може ли Конгресът реално да блокира политиките на Тръмп?Защо войната с Иран разочарова дори най-големите му привърженици?Кой може да наследи Тръмп начело на Републиканската партия?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailИма ли реален шанс за нови преговори между Русия и Украйна и какво трябва да се промени, за да престанат те да бъдат просто "ритуал"?Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува дипломатът и политически коментатор Илиян Василев.Според него Владимир Путин все още вярва, че има военно решение на войната. Затова и истински преговори трудно могат да започнат, преди Кремъл да се убеди, че продължаването на бойните действия няма да донесе желания резултат.Но провалите на фронта сами по себе си може да не са достатъчни. Василев смята, че те могат да бъдат прикрити от руската пропаганда. Много по-сериозен проблем за Кремъл би възникнал, ако последиците от войната започнат да се усещат пряко в Москва."Трябва да се види Москва първо, как реагират. Москва е най-важната. Ако в Москва се надигне, примерно няма топло, няма ток, има отключване. Това е огромен стрес, а украинците свикнаха, те са много по-издръжливи. Досега на Путин пропагандната теза беше, че Москва не чувства война. Но ако това се случи, тогава би било огромен стрес и натиск върху Кремъл."Василев вижда и друга опасност за режима - не непременно открит бунт, а момент, в който хората постепенно отказват да участват в системата и да съдействат на властта."Но има един предел. И тук не говорим само за възможността за бунтове. Говорим за по-страшното за тази система - така наречената колективна резигнация. Те просто се оттеглят и тогава всеки се спасява поотделно и самият живот престава да функционира както е бил. Отказват просто да сътрудничат на властите и толкова."Има ли шанс този път Русия и Украйна да започнат истински преговори?Какво може да принуди Путин да приеме, че военно решение няма?Каква роля остават да играят Тръмп, САЩ и Европа?Как се срива една авторитарна система?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия епизод на Z-КастSupport the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailПрезидентските избори се очертават като най-скъпите в историята на България. Но защо вотът поскъпва толкова, къде отиват парите и може ли изборите да струват по-малко, без това да е за сметка на доверието в тях?Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува изборният експерт Стоил Стоилов.Една от причините за растящата сметка е машинното гласуване. Но според Стоилов проблемът далеч не се изчерпва с машините. България поддържа огромен брой секции, включително там, където гласуват само няколко десетки души, а всяка от тях означава нова комисия, възнаграждения и логистика. В страната има над 880 секции с до 99 регистрирани избиратели, в които средно гласуват едва 39 души."Понякога ЦИК се превръща в помощна агенция за социално подпомагане на местни партийни активисти и приближени на съответните кметове. Защото знаете, че кметовете назначават секционните избирателни комисии."Според него една от възможностите за намаляване на разходите е броят на секциите и членовете на комисиите да бъде по-тясно свързан с реалния брой гласуващи. При малките населени места могат да се използват по-малки комисии, общи секции за няколко села или преброителни центрове.Другият голям проблем е българският избирателен списък. Разходите се планират за над 6 млн. души, въпреки че реално гласуват далеч по-малко. Според Стоилов е време да възприемем активната регистрация, при който участвалите в последните избори автоматично остават в списъците, а останалите могат да се регистрират преди следващия вот.Но по-скъпите избори поне правят ли ги по-надеждни? България въведе машини, видеонаблюдение и редица допълнителни механизми след години на подозрения за манипулации. Според госта обаче общественото усещане за мащаба на нарушенията често е много по-голямо от реалните им размери."Когато се появи видеонаблюдението, медиите тиражираха по 100-150 пъти една и съща секция за нарушения. Но те не са 150 секции. Тя е една секция в Малорад, една в Белица и още десет. Като ги тиражираш по сто пъти, хората остават с впечатлението, че в три-четири хиляди секции се манипулира."Защо президентските избори стигнаха рекордна цена?Имаме ли прекалено много секции и членове на изборни комисии?Може ли активната регистрация да свали разходите?Какво трябва да се промени в Изборния кодекс след президентския вот?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailПрезидентските избори, работата на парламента при стабилно мнозинство и предстоящият избор на членове на Висшия съдебен съвет - къде ще бъдат големите сблъсъци през новия политически сезон?Това е темата в новия епизод на Z-Каст, в който гостува политическият редактор на Клуб Z Лъчезар Лисицов.Президентските избори тепърва ще погълнат общественото внимание. И то при ситуация, в която повечето анализатори още преди кампанията говорят за вота като почти предрешен. А залогът не е малък - кой ще наследи Румен Радев и колко власт всъщност ще има следващият президент. И главнокомандващ - който може да не посмее да нарече Русия агресор."Когато имаш военна ситуация и трябва да вземеш страна, да се опитваш да бъдеш балансиран, това е много сложно."А докато президентската надпревара привлича публичното внимание, една от най-важните политически битки може да се окаже другаде - при избора на членове на ВСС, където управляващото мнозинство ще трябва да търси допълнителни гласове."Големият проблем е с правосъдната система, защото тя е завладяна. Меко казано. Това е основен стоп на демокрацията."Скучен ли е парламентът със стабилно мнозинство?Ще успеят ли "независимите" кандидати за президент да излязат извън твърдите партийни ядра?Ще бъде ли войната в Украйна умишлено избутана встрани от президентската кампания?Кой с кого ще се разбере за ВСС - ПБ с ГЕРБ, или има и други варианти?Отговорите - в новия епизод на Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.

Send us Fan MailВ последните няколко седмици велосипедистите в София се сблъскаха с акция - Столична община реши да ги предупреди, че не спазват закона, като карат в парковете. И наистина, ЗДП казва - всеки над 12 години не може да минава с колело там, където е зона за пешеходци.Фактът, че в парковете на столицата велоалеи почти няма обаче разгневи едни от най-лъганите гласоподаватели и събра няколкостотин велосипедисти на протестно шествие. То започва от пилоните на НДК, където малко преди началото му разговаряме с една от организаторките на протеста - Теодора Абрашева от "Критична маса - България“.Според нея казусът с парковете не е просто за кефа на велосипедистите - и даде пример с най-големия парк в града, в който няма никаква велосипедна алея."Борисова градина е много ключово място за София, защото много хора минават оттам не просто да си почиват и да се разхождат с велосипедите, а реално отиват на работа, което няма просто алтернатива. Първо, по „Цариградско“ не може да се кара, второ, по „Драган Цанков“ също е невъзможно, особено в посока нагоре, и съответно тази част – „Младост“, „Дружба“ – са отцепени от центъра. Тоест нямаме алтернатива, по която да се движим, ако не сме в Борисова.“И в други паркове местата за минаване са малко. А и сегашната, и предишната администрация обещават да построят по 100 км велоалеи в началото на мандата си, към края не са изпълнили и една десета от това."Искаме безопасност и искаме да няма конфликт между нас и пешеходците, нито между нас и шофьорите. [...] В София все пак ние се движим в една джунгла от различни препятствия", обяснява още тя.Защо властите решиха сега да следват за спазването на закона?Трябва ли законът, който на практика забранява на велосипедистите да карат по пешеходните алеи в парковете, да бъде променен?Защо полицията преследва велосипедисти в парковете, докато автомобили редовно блокират велоалеите по „Раковски“ и „Дондуков“?Велосипедните алеи в парковете не са ли въпрос на план, една боя и няколко знака?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст.Support the showГледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.