SbS Livecast

Солта е една от най-разпространените съставки в храненето ни и един от хранителните фактори, които влияят на сърдечно-съдовото здраве. В епизод 224 на SBS Livecast говорим за ролята на натрия в организма, препоръчителния дневен прием на сол и рисковете, когато приемът остава висок дълго време.Обсъждаме приема на сол в България, нуждите на спортистите, хималайската и морската сол и йодирането на солта у нас. Накрая стигаме до практичното: постепенно намаляване на солта, без храната да загуби вкуса си, и калиевата сол като заместител, който не е подходящ за всеки.⏱️ Съдържание:0:00 Защо говорим за солта?1:52 Препоръчителният прием и рисковете от излишъка5:21 Колко сол ядем в България?8:45 Твърде малко сол и айранът при главоболие13:17 Имат ли спортистите нужда от повече сол?19:10 Откъде идва солта в храненето ни?22:27 Хималайска и морска сол: по-здравословни ли са?25:36 Йодираната сол и йодът31:21 Солта и кръвното налягане34:44 Как да намалиш солта, без храната да стане безвкусна?36:49 Калиевата сол: за кого е подходяща?40:30 Основните изводи---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/🎧 Слушай SBS Livecast като подкаст:Spotify, Apple Podcasts, YouTube Music – търси "SBS Livecast"

Достатъчно ли е под един съвет за здравето да стои лекарска титла или препратка към изследване? В епизод 223 на SBS Livecast продължаваме темата за дезинформацията с още пет признака, които могат да ти помогнат да прецениш надеждността на подобни съвети. Първите пет разгледахме в епизод 220.Обсъждаме твърдения в разрез с научния консенсус, списъци с "добри" и "лоши" храни и статия за кортизола, която завършва с продажба на продукт. Обясняваме също научната рецензия и ограниченията при пренасяне на резултати от една група хора към друга. Накрая обобщаваме десетте признака и най-важната уговорка: те ни насочват да проверим източника и доказателствата по-внимателно.0:00 Защо говорим за дезинформацията?2:43 Белег 6: твърдения в разрез с научния консенсус8:53 Белег 7: списъци с "добри" и "лоши" храни12:25 Етикетите върху храната и децата15:57 Белег 8: препоръки, които завършват с продажба17:14 Статията за кортизола и продуктът с отстъпка22:32 Белег 9: препоръки, основани на нерецензирани изследвания29:42 Белег 10: пренасяне на резултати към други хора34:44 Десетте белега накратко39:56 Финал и обученията на Strong by Science---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/

След като Академията за фитнес треньори приключи, много курсисти искат да продължат да учат. В този епизод разказваме за SBS Academy PRO, нашата групова менторска програма за хора, които вече са минали през Академията. В основния курс поставяме основите. В PRO продължаваме с по-сложните казуси: тренировки при гонартроза и сменени стави, тренировки и хранене при инсулинова резистентност, бременност, сънна апнея и дотук още над 50 състояния, разгледани по реални случаи от практиката.Минаваме през това как работи груповото менторство и с какво помагаме на участниците: обратна връзка за програми, услуги и цени, помощ да преценят кога кръвните изследвания на клиента трябва да се обсъдят с лекар, и маркетинг. Разказваме и за месечните тестове, предизвикателствата, срещите на живо и лагерите. Накрая стигаме до практичното: за кого е програмата, какъв ангажимент изисква и как да се включиш. Пълните условия са на https://academy.strongby.science/sbs-academy-pro/Издание 16 на Академията за фитнес треньори започна на 3 октомври. До 15 октомври още може да се включиш, като наваксаш пропуснатото. Подробности: https://academy.strongby.science/0:00 Въведение1:24 Какво е SBS Academy PRO?1:57 Основите и детайлите: нутрициология и диетология2:36 Тренировки и хранене при специални нужди4:00 Над 50 казуса и работата с лекарите5:01 Защо един курс не може да покрие всички случаи?5:54 Аналогията с къщата: основи и детайли6:33 Реалните клиенти рядко са напълно здрави7:07 Какво е групово менторство?7:48 Плюсовете и минусите на груповия формат9:03 На какво може да разчита участникът?10:13 Тестове, предизвикателства и нови лекции11:05 Обратна връзка за програми, услуги и цени11:36 Кръвни изследвания: кога да насочим към лекар?12:15 Треньорската мрежа на Strong by Science12:46 Казусите, които изискват повече детайл14:10 Наднорменото тегло и придружаващите състояния14:58 Подход и комуникация с клиенти16:11 Маркетинг и позициониране за треньори16:51 Къде се случват разговорите?17:19 Срещите на живо: лекция и тренировка17:50 Защо срещите градят общност?19:38 Как подбираме темите на лекциите?20:41 Ролята на треньора в превенцията21:34 Предстоящи лекции: от глюкозата до профилактичните изследвания22:37 Знанията, които отличават треньора23:21 Тренировъчните лагери24:56 Коледни партита, Legion Run и срещи в залата25:47 Участниците си помагат и си препращат клиенти26:40 Предизвикателства за учене28:47 Как протичат тестовете?29:54 Класирането и смисълът на тестовете31:01 Пакети за 3, 6 и 12 месеца31:34 Задължителни ли са тестовете?32:12 Изискване за треньорите в нашата мрежа32:53 Колко бързо се забравят знанията?33:13 Ценообразуване и представяне на услугите34:40 Връзки със зали и работодатели36:04 Какъв ангажимент се очаква?36:52 Кой може да се включи?38:01 Как да вземеш максимума от PRO?38:40 10-15 казуса седмично в групата40:25 Как да се присъединиш?---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/

Рени Бельовска идва в Академията за фитнес треньори от дигиталния маркетинг, със завършен курс за нутриционист и с едно-единствено посещение при треньор зад гърба си, което не е минало добре. В този разговор, записан в самия край на издание 15, я питаме какво е очаквала от обучението, какво я е изненадало и какво според нея можем да направим по-добре.Говорим за практиката, заради която е избрала точно това обучение, за лекцията за затлъстяването, която ѝ е променила мисленето, и за неин приятел, който след лош опит с треньор отново влиза в залата. Накрая стигаме до практичното: защо отказва да пише хранителни режими, въпреки че ги търсят от нея всяка седмица, какво според нея най-често бъркат треньорите и с какво продължава след Академията.⏱️ Съдържание:0:00 Въведение0:49 Представяне на Рени1:33 От дигиталния маркетинг към храненето и тренировките3:05 Как избра между три академии?3:59 Практиката като решаващ аргумент4:38 Разговорът преди записването5:53 Онлайн треньорство и изненадата с паралелните тренировки6:46 Как се промени мнението ѝ за треньорите на живо?7:16 Какви бяха очакванията преди старта?8:57 Пет часа, за да разберем какво е науката9:41 Ритъмът на ученето и тестовите въпроси10:31 Защо едно гледане на лекцията не стига?11:44 Приятелят, който се страхуваше от фитнеса14:17 Лош опит с треньор и рестриктивен режим15:55 Как стигна до първата си тренировка?17:54 Бариерата да влезеш във фитнеса18:51 Кое беше най-ценно в обучението?19:49 Общността, която се създаде20:14 Въпросите между лекциите21:03 Лекцията за затлъстяването22:59 Ако човек се дави, какво ще му кажеш?24:12 Защо затлъстяването често се разбира погрешно?24:41 Какво мисли за фитнес индустрията?25:23 Ниската бариера за влизане в професията26:29 Колко важна е професията фитнес треньор?27:28 Защо програмата е най-малката част от работата?28:31 Запитванията за хранителни режими29:40 Готова ли е да работи с клиенти?30:04 Обратната връзка от менторите31:28 Кои са най-честите ограничаващи вярвания?32:43 Страхът от големите тежести при жените34:16 Какво най-често бъркат треньорите?35:35 Защо комуникацията е толкова важна?36:36 Има ли хора, които искат строг подход?37:13 Клиентът, който искаше да му се карат38:51 Защо отказва да пише хранителни режими?39:43 Режим, който може да направи и ChatGPT40:19 Какво умение изгражда режимът?40:58 Режимът и реалният живот42:11 Работата на добрия ментор43:02 Какво предлага вместо режим?43:52 Етичният подход към клиентите45:49 Какво следва след Академията?46:43 Какво дават тренировките на живо на онлайн треньора?48:31 Онлайн треньорство, хранително обучение и измервания50:26 Финални впечатления и препоръка51:39 Защо правим тези разговори?52:00 Кога започва издание 16?52:50 Финал---Издание 16 на SBS Академията за фитнес треньори стартира на 3 октомври 2026 г.Повече информация: academy.strongby.science

Дезинформацията за здравето рядко изглежда като лъжа. По-често изглежда като добър съвет: кратък, ясен, уверен и точно това, което човек иска да чуе. Науката звучи по-мъгливо, говори за вероятности и ограничения и точно затова губи вниманието. В този епизод минаваме през първите пет признака, по които може да разпознаеш ненадеждно твърдение, без да си специалист по темата.Признаците идват от алианс на научни организации в областта на храненето и всеки от тях стъпва на реален пример: чай, който обещава три килограма за една нощ, публикация срещу растителните масла, прессъобщение на университет, което сравнява яйчните жълтъци с пушенето, заглавие, че чаша червено вино се равнява на час във фитнеса, и препоръка на Андрю Хюберман, изведена от едно-единствено проучване. Покрай примерите минаваме и през няколко неща, които вършат работа и извън темата: сметката за калориите в килограм мазнини, разликата между асоциация и причина, и принципът, че отровата се прави от дозата, не от храната. Накрая обобщаваме петте признака в списък, който се запомня. Останалите идват във втора част.⏱️ Съдържание:0:00 Въведение1:09 Защо тази тема е основополагаща за нас?2:02 Докъде стигат последствията от грешната информация?3:57 Критичното мислене като умение4:21 Има ли конкретни признаци?4:51 Петте признака и откъде идват?6:06 Белег 1: препоръки, които обещават бързо решение8:09 Трайната промяна идва бавно8:33 Пример: чай, който обещава 3 килограма за една нощ8:53 Колко калории има в килограм мазнини?9:44 Каква е реалистичната скорост на отслабване?10:51 Пример: приложна кинезиология11:44 Пример: 10 паунда за 48 часа12:06 Защо този маркетинг работи?12:48 Белег 2: категорични твърдения за опасност13:38 Пример: осемте растителни масла14:38 Какво показват доказателствата за тези масла?16:27 Пример: "захарта е отрова"17:09 Дозата прави отровата18:26 Има ли провъзпалителни храни?19:24 Белег 3: твърде хубаво, за да е истина20:30 Пример: 5 килограма от корема за 7 дни21:14 Пример: пълен детокс за 7 дни22:27 Пример: плажно тяло за 30 дни23:32 Пример: 15 килограма мускули за 6 седмици24:29 Пример: "гориш мазнини, сякаш топиш масло"26:23 Белег 4: опростени заключения на сложни изследвания27:26 Изследвания върху животни и клетки27:59 Асоциация не значи причинност28:24 Какво е сурогатен показател?29:23 Пример: яйчните жълтъци и пушенето29:40 Какво всъщност показва проучването?30:20 Преувеличението идва от самия университет32:34 Какво пишат самите автори?33:32 Пример: пържените картофи и депресията34:54 Как би изглеждало коректното заглавие?35:59 Проверката на фактите опроверга статията36:36 Пример: месото и безплодието37:03 Какво всъщност изследва метаанализът?38:28 Пример: солта, която отнема години от живота39:28 "Свързано с" не значи "може да причини"41:12 Пример: чаша червено вино срещу час във фитнеса41:50 Изследването е върху плъхове и ресвератрол42:44 Белег 5: препоръка на базата на едно изследване43:07 Защо едно проучване не стига?44:24 Пример: Андрю Хюберман и проучването в Cell45:29 От предпазливо заключение до ежедневен протокол46:57 Какво казва той за фибрите и какво показва изследването?47:57 Защо авторитетът не е доказателство?48:28 Обобщение на петте белега50:06 Финал---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/

Дълго време и ние повтаряхме, че над 1,6 грама протеин на килограм тегло няма смисъл да се приема. Числото идва от един метаанализ от 2018 година и оттогава се цитира като таван. В този епизод разглеждаме откъде тръгва то, какво всъщност пише в самото изследване и защо последните години данните се натрупват в другата посока.Тръгваме от метаанализа от 2018 и от една подробност, която рядко се цитира заедно с числото: доверителният интервал около него стига до 2,2 грама, а самите автори пишат, че за хора, търсещи максимална хипертрофия, може да е разумно да се качи дотам. После минаваме през изследванията от последните осем години и през критичния анализ на Грег Нъкълс, а оттам стигаме до метаанализа от 2025 за протеина при калориен дефицит. Отделяме време и на телесната рекомпозиция, на безопасността при висок прием и на хората, при които предпазливостта е наистина на място. Накрая стигаме до практичното: колко протеин да гониш според целта и теглото си и защо при наднормено тегло сметката се прави по целево тегло.0:00 Въведение: горната граница на протеиновия прием1:08 Защо се връщаме към този въпрос?2:21 Постът: "1,6 грама на килограм е таван"3:18 1,6 не е без основание, но не е таван4:05 Метаанализът от 2018: какво включва?4:56 Прагът не достига статистическа значимост5:40 Кой може да има полза над 1,6?7:06 Какво сме препоръчвали ние и защо?8:01 Критиката идва и от съавторите на метаанализа8:53 Какво се промени за осем години?9:39 Методът за оценка на нуждите от протеин9:57 Около 2 грама за максимален анаболен отговор11:20 Метаанализът със 105 проучвания12:13 Докъде са най-големите ползи?12:54 Третият метаанализ и възрастта13:40 Формулировката "1,6 грама или повече"14:53 Критичният обзор на Грег Нъкълс15:30 Ползата намалява постепенно, не спира рязко16:44 Различава ли се препоръката при жените?17:40 Метаанализът от 2025: протеин при дефицит19:21 Какво да запомним: къде е платото?20:49 Кои хора печелят от по-висок прием?21:34 За повечето хора 1,2 до 1,6 остава достатъчно22:54 Трябва ли повече протеин при рекомпозиция?23:31 Изследването от тази година24:31 Какво показаха резултатите?25:36 2,4 срещу 1,2 грама при дефицит26:05 Обзорът за рекомпозиция от 202028:25 Има ли рискове при висок прием?29:27 Когато протеинът измества други храни30:09 Каква е горната граница на безопасност?31:45 Какво да запомним за количеството?32:36 Препоръките на Международното общество по спортно хранене33:22 Какво се препоръчва при бъбречно заболяване?34:20 Пример: спортуващ с нормално тегло35:53 Пример: спортуващ с наднормено тегло36:45 Прием на килограм целево тегло38:54 Финал---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/🎧 Слушай SBS Livecast като подкаст:Spotify, Apple Podcasts, YouTube Music – търси "SBS Livecast"

Храненето е мястото, на което перфекционистичният стандарт се проверява най-често. Не веднъж на месец, а на всяко хранене. Третата и последна част от поредицата е за това как високият стандарт стига до чинията и защо проблемът рядко е в самата храна.Тръгваме от идеята, че перфекционизмът работи като общ механизъм при различните хранителни разстройства, и от четирите процеса, които според когнитивно-поведенческия модел ги поддържат активни. После стигаме до разликата между ригидно и гъвкаво ограничение и до пространството на достатъчно доброто, което перфекционистичното мислене трудно допуска. Говорим защо преяждането често е опит да се регулира нещо друго, а не глад, и как храненето може да престане да бъде поведение и да се превърне в идентичност. Накрая стигаме до разграничение, което можеш да приложиш веднага: важният въпрос не е какво прави човек, а защо го прави.⏱️ Съдържание:0:00 Въведение: третата част от поредицата1:27 Защо перфекционизмът се вижда най-ясно в храненето?2:11 Механизъм, общ за различните хранителни разстройства3:20 Четирите процеса, които поддържат разстройството4:15 Всички форми на перфекционизъм ли действат еднакво?5:10 Стандартът отвътре и стандартът в очите на другите6:25 Ефектът всичко или нищо: едната бисквитка е провал7:54 Ригидно и гъвкаво ограничение8:57 Какво показват данните за двата вида ограничение?9:42 Пространството на достатъчно доброто10:44 Двете функции, които поема храненето11:36 Преяждането рядко е въпрос само на глад12:49 Когнитивното стесняване: изход от самоосъзнаването13:31 Тревогата, която идва преди провала14:32 Защо и успехът не носи облекчение?15:21 Актуалният, идеалният и дължимият аз16:19 Храната регулира не глада, а отношението към себе си17:18 Когато храненето се превърне в идентичност18:22 Ролята в семейството, която поддържа правилото19:37 Какво заплашва разхлабването на контрола?20:53 Орторексията: не количеството, а правилността22:03 Поведения, които средата одобрява22:59 Винаги ли става дума за орторексия?24:32 Къде минава границата между грижа и доказване?25:20 Важният въпрос не е какво, а защо26:07 Контролирана и автономна мотивация27:42 "Спазвам правилото, следователно съм добър"28:32 Обратната посока: поведението идва от ценностите30:13 Какво се променя в ежедневието?31:21 Защо перфекционизмът върви с контролирана мотивация?32:10 Чий е гласът на вътрешното "трябва"?33:20 Интероцепцията: да чуваш тялото си отвътре34:02 Когато правилото е по-силно от усещането35:00 Какво свързва трите епизода?---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/

Издание 16 на Академията за фитнес треньори започва на 3 октомври. В този епизод отговаряме на въпросите, които получаваме най-често преди всеки старт: от изискванията при записване и седмичния ангажимент до изпитите и документа, който се получава накрая.Минаваме през структурата на курса и през това, което се променя в новото издание: повече лекции на живо, още един уикенд с практика и допълнителна сесия с психолога от екипа ни, посветена на комуникацията с клиенти. Казваме и неща, които рядко влизат в реклама. Видео съдържанието възлиза средно на около 35 минути на ден, но за да се усвои, препоръчваме учене от поне два часа дневно, всеки ден от седмицата. Около 30 до 40 процента от курсистите вземат първия теоретичен изпит от първия път. Накрая стигаме до практичното: срокове, цени и как да прецениш дали моментът е подходящ за теб.⏱️ Съдържание:0:00 Какво е Академията за фитнес треньори?1:43 Шест месеца, а материал за година и половина3:23 Нужни ли са предварителни знания и опит?5:24 Тренировка за себе си и тренировка на друг: къде е разликата?7:40 Какво научихме от издание 15?9:42 Планът за издание 16: дванадесет лекции на живо11:22 Записите остават: всяка лекция се гледа отново11:56 Още един уикенд практика и до 44 сесии13:53 Какво трябва да може курсистът накрая?16:20 Защо програмата е толкова наситена?19:40 На коя информация да се довериш?22:47 Колко време изисква обучението седмично?26:30 Може ли да се навакса пропуснат материал?28:25 Как изглежда една седмица с практика?31:04 Защо курсистът е и треньор, и трениращ?32:52 Чатът с менторите: задължителен ли е?35:15 Защо такъв чат почти никъде го няма?38:17 Правилата за водене на тренировка40:39 Неписаните правила в залата42:18 Опитът не е равен на знания43:58 Колко практически сесии са минимум?45:33 Как протичат теоретичните изпити?47:08 Поправителни изпити и практически изпит48:23 Защо изпитите се държат на живо?50:56 Фитнес вериги, които записват треньорите си52:04 Сертификат и свидетелство за квалификация53:12 Какви документи трябват при записване?54:59 Пълен или теоретичен пакет?57:03 Петдесет процента отстъпка при повторно записване57:55 Какво е нужно, ако живееш извън София?59:30 Какво следва след края на обучението?1:00:27 Менторската програма след Академията1:02:56 Старт, цени и записване1:04:26 Как да прецениш дали Академията е за теб?Издание 16 стартира на 3 октомври 2026 г.Повече информация: academy.strongby.science

Тялото е може би най-достъпният обект за перфекционистичния стандарт. Постоянно е с нас, виждаме го всеки ден и изглежда като нещо, което може да се измери и контролира. Втората част от поредицата е точно за това: как перфекционизмът стига до телесния образ и защо само промяната на тялото често не е достатъчна, за да се промени и отношението към него.Тръгваме от теорията за обективизацията на Барбара Фредриксън и Томи-Ан Робъртс и от самообективизацията, тоест от навика да гледаш тялото си отвън, вместо да го усещаш отвътре. После стигаме до интероцепцията и до цената, която се плаща, когато вниманието се измести от глада и ситостта към правилата и огледалото. Говорим за социалните мрежи през теорията за социалното сравнение и модела на двата пътя на Ерик Стайс, а след това за семейството, в което стандартите се усвояват най-рано. Накрая стигаме до разграничение, което можеш да приложиш веднага: едно и също поведение изглежда еднакво отвън, но не е едно и също, когато идва от грижа и когато идва от страх.⏱️ Съдържание:0:00 Въведение: втората част от поредицата0:54 Защо тялото е най-достъпният обект за стандарта?2:16 Телесният образ не е мнение за външния вид3:49 Теорията за обективизацията и вътрешната камера4:50 Какво показват изследванията за самообективизацията?5:39 Тялото като част от идентичността6:58 Парадоксът: стандартът се премества напред7:34 Стандартът е по-еднообразен от хората8:36 Интероцепцията: да усещаш тялото отвътре10:36 Социалните мрежи и сравнението нагоре11:30 Кой създава образите и кой ги приема за норма?12:34 Моделът на двата пътя14:19 Грижа за тялото или доказателство за дефект?14:47 Семейството, в което се учат стандартите15:19 Как тревогата за тялото минава през поколенията?16:28 Обещанието, което стандартът носи17:19 Проблемът рядко започва от тялото18:06 Едно и също поведение, различен източник19:36 Следва хранителното поведениеДискусията бе проведена на 08.06.2026.---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/

Перфекционизмът рядко се усеща като проблем. По-често се усеща като отговорност и като единствения начин да бъдеш достатъчен. Точно затова е и труден за разпознаване, особено когато стандартът опира до тялото и до храната. Този епизод е първият от три, в които разглеждаме как перфекционизмът, телесният образ и хранителното поведение се свързват помежду си.Тръгваме от многомерния модел на Пол Хюит и Гордън Флет и от трите измерения на перфекционизма: насочен към себе си, насочен към другите и социално предписан. После стигаме до перфекционистичното себепредставяне, тоест до разликата между това да си съвършен и това да изглеждаш съвършен пред околните. Накрая говорим за срама, за това как се формира в отношенията с другите и защо рядко върши работа като двигател на промяната. Финалът е на границата, отвъд която стремежът към развитие престава да ти служи.⏱️ Съдържание:0:00 Въведение: перфекционизъм, телесен образ и хранене0:53 Защо разглеждаме трите теми заедно?1:41 Перфекционизмът поставя стандарта2:08 Тялото като измервателен уред3:30 Когато храната става и утеха4:02 Триъгълникът, който се захранва сам5:16 Многомерният модел на перфекционизма5:40 Насочен към себе си: стандартът отвътре6:25 Какво показва изследването при студентките?7:16 Когато стандартът е недостижим7:38 Насочен към другите: стандартът навън8:38 Защо ни дразни как се хранят близките?9:36 Социално предписан: стандартът на средата10:49 Гневът и ръстът за последните 30 години12:39 Черта или начин да се представиш?13:55 Саморекламиране и скриване на несъвършенствата14:48 Мълчанието с думи16:16 Да чакаш присъда или да управляваш образа?17:40 Срамът под всички стандарти18:48 Вина или срам?19:08 Защо срамът рядко води до промяна?20:27 Срамът се научава в отношения22:40 Как се върти цикълът?24:38 Кога стремежът започва да те управлява?Дискусията бе проведена на 05.06.2026.---Ще ни намериш и в:Instagram https://www.instagram.com/strongbyscience_bulgaria/Facebook https://www.facebook.com/StrongbyscienceBulgaria/Нашия сайт https://strongby.science/