Да поговорим за Балканите/ Let's talk about the Balkans

В този епизод д-р Виктория Лекова продължава разговора с Любов Костова от фондация „Красива наука“ по темата за срещата между учените и публиката и за публичното представяне на научните резултати и постижения. Г-жа Костова е председател на Управителния съвет на фондация „Красива наука“. Ангажирана е с организирането на (пътуващи) фестивали на науката, различни проекти, обучения и други инициативи за запознаване на неспециализираните аудитории с постиженията на фундаменталната и приложната наука и технологиите в България и по света.

В този епизод д-р Виктория Лекова разговаря с Любов Костова за комуникацията на науката и популяризирането на научни резултати за широка, неспециализирана аудитория.Г-жа Костова е председател на Управителния съвет на фондация „Красива наука“. Ангажирана е с организирането на (пътуващи) фестивали на науката, различни проекти, обучения и други инициативи за запознаване на неспециализираните аудитории с постиженията на фундаменталната и приложната наука и технологиите в България и по света.В първата част от разговора ще се запознаете с историята на „Красива наука“ и идейното начало, което обединява професионалисти около желанието да бъде представяна наука на необичайни места, а научният свят да стане част от дневния ред на обществото. Зад събитията и форматите, за които става дума в разговора, стоят ентусиазирани хора, убедени, че срещата с учените е важна. Те вярват, че е важно да научаваме за вълнуващите факти от света на науката, да разбираме за постиженията на българските изследователи и не на последно място – това са хора, които работят за свързаността на учените.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Надя Шобаш по темата „Палестинският проблем и неговото отражение на Балканите“.През 2022 г. Надя Шобаш придобива бакалавърска степен в специалност „Арабистика и семитология“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2024 г. успешно защитава там и магистърска теза на тема „Преводът като езикова и културна комуникация. Изследване върху „Среднощна поща“ от Худа Баракат“ в магистърска програма „Преводач-редактор“ с арабски и английски профил.Надя Шобаш има публикации в различни издания като академичния бюлетин „Бежанците: днес и утре“ на ВКБООН в България и Литературен вестник. През 2026 г. е публикуван нейният български превод от арабски език на книгата „Пречупени криле“ на ливанско-американския поет и философ Джубран Халил Джубран.Интересите ѝ в областта на превода и езикознанието водят своето начало от любовта към езиците, развита на фона на разнообразната културна среда, в която израства – семейството ѝ има български, арабски и руски корени. Тези интереси тя задълбочава и работата си като преподавател по английски и арабски език. Сред целите на преводаческата и преподавателската ѝ дейност са повишаване на осведомеността по отношение на важни въпроси, свързани арабския свят и общество, както и насърчаване на междуезиковото и междукултурно общуване между България и страните от близкоизточния и северноафриканския регион.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с проф. днк Мария Шнитер за Балканското лятно училище по религии и обществен живот. Мария Шнитер е дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и първи декан на Философско-историческия факултет. През годините е ръководила катедрите по етнология, социология и теология. Изследванията ѝ са в областта на филологията, славистиката, етнологията, литературознанието, медиевистиката, съпоставителното религиознание, антропологията на религиите и всекидневието. Мария Шнитер е специализирала в университетите във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн. Преподавала е българска литература и култура във Виенския университет, водила е лекции във Великобритания, Италия, Израел, Русия и др. Автор е на няколко монографии и на значителен брой научни публикации в специализирани български и международни издания. Проф. Шнитер е съосновател и директор (2011–2023) на Балканското лятно училище за религии и обществен живот, част от международната академична мрежа CEDAR. Тази иновативна форма на обучение в „живот с различието“ събира в България участници от четири континента и досега има шест издания. 

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМРО и нейните ръководители“.Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

В този епизод д-р Самуил Камбуров разговаря с Калоян Васев по темата „ВМОРО и ВМРО: организацията, която разтърси Балканите“.Калоян Васев завършва Бизнес мениджмънт и Модерна история в Университета Абърдийн във Великобритания. Темата на магистърската му дипломна работа е „Каква е разликата във формирането на колективна идентичност, предприето от ВМРО и ИРА?“. Автор е на монографиите „Тодор Александров – легендарният комита“, издадена през 2021 г. и „Иван Михайлов: последният конспиратор“, публикувана през 2025 г. В момента Калоян Васев е редовен докторант в секция „История на българския национален въпрос“ в Института за исторически изследвания при БАН.

Това е втората част на разговора на д-р Васил Караджов с д-р Христо Тошев за животa му в емиграция и участието в полския профсъюз „Солидарност“.Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

В този епизод д-р Васил Караджов разговаря с д-р Христо Тошев за живота в емиграция и участието му в полския профсъюз „Солидарност“.Христо Тошев e български лекар, роден в Асеновград  през 1945 г. През 1977 г. се мести при съпругата си в Полша и започва работа в болницата на град Бидгошч. През 1980 г. се включва в дейността на Независимия самоуправляващ се профсъюз „Солидарност“ и става член на работнически комитет.След въвеждането на военно положение той сътрудничи с нелегалните структури на забранения съюз. Участва в тайни срещи, разпространява незаконна литература, предоставя медицински грижи и улеснява хоспитализацията на активисти, заплашени от репресии. Организира бягството от болницата на опозиционен активист, излежаващ присъда в затвора, предотвратявайки повторния му арест.През 1988 г. д-р Тошев бяга от Полша и след тригодишен престой в Германия получава убежище в САЩ и статут на политически бежанец. След пенсионирането си се връща в Полша, а в момента живее в България. През 2022 г. с решение на президента на Полша д-р Христо Тошев е удостоен с Кръст на свободата и солидарността, а през 2023 г. е награден с Офицерски кръст на Ордена на Възраждане на Полша.Този епизод се реализира в изпълнение на проект „Популизъм и миграции: интердисциплинарно изследване на проблема в Европа през XX и XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-РИЛА/4 от 16.12.2024 г.

В този епизод Виктория Лекова разговаря с Герасим Герасимов по темата „Гражданска наука“. Двамата обсъждат приноса на учените-любители, участващи в събирането на данни, които в последствие се анализират от експерти; за доброволческата дейност и ангажираност, които добавят научна стойност към изследванията, както и за електронната база данни Smart Birds Pro, развита от екипа на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Герасим Герасимов е ангажиран с организацията от нейното създаване и е добре позната фигура в българската природозащитна общност. За него екологията и опазването на природата са каузи по сърце, а не единствено изследователски интерес. В момента Герасим Герасимов е проектен ръководител на българския екип от мащабния проект "Transform4Europe", в който парньор е Софийският университет „Св. Климент Охридски“. 

В този епизод д-р Арина Корзун разговаря с проф. д-р Людмил Вагалински по темата „Археологията – професия или начин на живот“. През 1985 г. Людмил Вагалински завършва история със специализация по археологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1987 г. става редовен докторант в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ). През 1989 г. той защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І–ІV век)“. По същото време започва работа като научен сътрудник в секция „Антична археология“ в НАИМ. Между 2003 и 2007 г. Людмил Вагалински е ръководител на секция „Антична археология“. Година по-късно става заместник-директор, а от 2010 до 2018 г. е директор на НАИМ. От 2007 г. той ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите в община Петрич, а от 2003 г. – теренните проучвания на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. В периода 2015–2017 г. Людмил Вагалински ръководи от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), в рамките на който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи. Людмил Вагалински е основател и главен редактор на престижното научно списание Archaeologia Bulgarica, което излиза без прекъсване от 1997 г. От 2018 г. той поддържа и популярната едноименна медийна платформа www.archaeologia-bulgarica.com